Оценките са неделима част от живота на всеки ученик. Те са

...
 Оценките са неделима част от живота на всеки ученик. Те са
Коментари Харесай

За отличниците, двойкаджиите и яхтите

 Оценките  са неделима част от живота на всеки възпитаник. Те са изпитана форма на надзор в учебно заведение и в фамилията, а и са тласък за развиване и рационализиране.

 Нека си представим, че още веднъж сме втори клас. Едно малко усмихнато момиченце-отличничка. Учителката непрекъснато ни хвали пред родителите, поздравява ни и за заслугите в час и прилежно написаното домашно. Имаме 6 по всичко. Почти по всичко с изключение на по математика. Бележникът е „ отегчителен “: от горната страна до долу шестици и на места по някоя петичка. Изведнъж пада гръм от ясно небе. Между многото шестици цъфва една тройка. И то не по какво да е, а по математика. Разтревоженото дете носи бележника на мама за автограф. Мама одеве се е върнала от работа, боли я глава и желае да си почине. Като вижда тройката, тя се разкрещява и санкционира момиченцето за цяла вечер.

 „ Без математика от тебе няма да излезе човек! Нали виждаш, че татко ти взема добра заплата, тъй като постоянно е бил добър в точните науки и умее да си прави добре сметката! От на следващия ден тръгваш на частни уроци! “ Тези фрази незабавно насаждат неприятни мисли в главата на детето, които от време на време то дълго време не осъзнава.

„ Майка ми няма да ме обича, в случай че не съм добра по математика. “

„ Ако не стана инженер, няма да преуспявам в живота. “

„ За да бъда щастлива, би трябвало от всички да получавам оценка Отличен 6. “

 Постоянният блян към високи оценки поражда ниска самокритика у всяко дете. Не единствено у слабия възпитаник. Защото рано или късно на отличника също му пишат двойка, само че за жалост не в учебно заведение, а на едно по-сериозно място – на работа, в фамилията или в връзките с колегата. Да получиш двойка е изцяло естествен развой на израстване, който метафорично се повтаря през целия живот. След време когато отличничката има дете, и то се връща от учебно заведение разплакано:

„ Мамо, виж, нарисувах тази рисунка напълно самичък и учителят изобщо не я погледна. “ Майката вижда квадратното корабче на листа и споделя: „ Ами ето за какво имаш 3. “

 Проблемът с оценките идва от това, че те доста рядко са съответни. Не може да накарате дете, което е талантлив математик, да напише също толкоз гениално съчинение по литература. Но той още веднъж получава шестица, тъй като с тройка няма да го одобряват в университета. Там още веднъж може един учител да хареса работата му, а различен да каже, че е за боклука. Децата са разнообразни. Не може техните качества да се вместват в една елементарна канара от 6 до 2. Няма по какъв начин да се избегне някой да бъде подценен, а различен да получи шестица несправедливо. И учителите са хора, и те могат да пропуснат  да отбележат някоя правописна неточност в есето или да пишат двойка на някого, под въздействие на персонални проблеми. След като хората не са безгрешни, за какво просветителната система да изисква от учениците да са съвършени?

Оценките несъзнателно влияят на нашите избори по един разрушителен начин:

" Винаги съм бил добър по математика и информатика, по тази причина взех решение да изучавам програмиране. Работата обаче не ме прави благополучен. "

" Страх ме е да науча непознат език. В учебно заведение имах двойки по британски. "

 Много постоянно учениците със слаби оценки стават приключени и сполучливи персони, тъй като са наясно със своите недостатъци и работят старателно за реализиране на фантазиите си. Те в никакъв случай не се опасяват да опитат още веднъж. Неслучайно се майтапим, че „ тази година класът ще се събира в яхтата на двойкаджията “.

 Ученици, които са получавали всевъзможни оценки са по-подготвени за действителния живот. Защото там нищо не е съвършено. Студенти, които от рано стартират работа, за сметка на оценките, умеят по-добре да разпределят времето си и привикват по-бързо с елементарните „ неща от живота “. Отличникът се трансформира в перфекционист, който се води единствено по непознатото мнение и мечтае животът му да е копие на неговата студентска брошура. Той има емфатичен боязън от неуспех:

Здраве - Отличен 6

Работа - Отличен 6

Семейство - Отличен 6

Забавления и занимания - Отличен 6

В едно училище-мечта няма да има оценки. Ще има единствено Да и Не. Ако получиш Не, отиваш на корекция. Но този път няма да се споделя “ корекция “, а просто „ Нов опит “.

Автор: Ирина Митева

Инфо: www.edna.bg

Източник: uchiteli.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР